гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – изворна и луканката на бялото магаре”.
Е няма как – наложи се да бягам много бързо, докато не са решили да ме вкарат в кацата с лайна за допълнителен разпит; иди обяснявай после, че изобщо нямаш сестра. На всичко отгоре, се наложи да правя корекции в текста, защото разбойниците бяха не четиридесет, както е упоменато в приказката, а доста повече – барем двеста и четиридесет и освен това ползват парламентарен имунитет, така че не можеш да ги барнеш отникъде за зулумите и маскарлъците, дето си позволяват преди и след заседанията. Освен това онази Моргиана* /не е Мургина/ се оказа обикновена откачалка и единствено, което правеше е да кисне по цял ден пред огледалото и да иска пари. Хич не и увир ...