Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безмълвен нощ подир нощ, сред безбройните звезди стоял, ала все зад облаци се криел. Отчаяната майка се замолила на знахарки и на твари за помощ, но никой не откликвал. Една нощ тя отново излязла, но, наместо при реката, отишла до кладенеца на края на селото. Там на камък бил поседнал млад мъж. Жената се стреснала, щом го видяла, ала той я поздравил и помолил да поседне при него да си поговорят.
- Жално ми е на сърцето, како! - рекъл той. - Постой, мъката да си изкажа, а после ще те съпроводя до селото, да не бродиш сам сама по тези пътища.
Поколебала се тя, помислила да си върви, но щом погледнала момъка в очите, страшна мъка легнала на сърцето й. Разбрала омайницата, че туй момче няма да е оби ...