ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ

      Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.

     Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”

     Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи вратата отвътре, преди да излезе. За всеки случай.

     Въпросът е как излезе инспекторът. И откъде?

     По пътя към къщи той се досети, че е забравил ключа на вратата. Трябваше да се върне. Този ключ, поставен в погрешни ръце, можеше да отвори болест, факт или тайна. Това е неудобството да ползваш шперцове. Всичко останало е удобство. Блъсна малко по-силно дървената дограма и прозорецът на шести етаж с прекрасна гледна към ниската плешива планина отсреща се отвори навътре. Инспекторът влезе внимателно, защото трябваше да пази тишина – наближаваше пет часа и трийсет и девет минути следобед и някои хора в районното още спяха. Остави въжето, по които се качи, да виси надолу, за да не се налага да го навива и развива и да губи време. Само натъкми куката по-здраво: скоро я беше заострял и като нищо можеше да счупи черчевето.

     Придвижи се на пръсти в посока към вратата. Погледна към ключалката с широко отворени очи, на които не пожела да повярва. Затвори ги. Закри лицето си с дясната ръка, открехна леко пръстите и надникна през процепа. Да, ключът го нямаше! Очите не го бяха подвели.

     Някой беше влязъл след него, докато той се отдалечаваше от седеметажния билдинг на управлението, за да хване влак или автобус и да направи няколко залъгващи маньовъра, докато най-сетне стигне до пустия паркинг край гробищата, където беше закопчал велосипеда си с белезници. Този някой очевидно познаваше тактиките и обичаите му, защото предвидливо беше проникнал в стаята през прозореца и бе измъкнал шперца от патрона на бравата, използвайки факта, че инспекторът отсъства. След това бе излязъл без никой да го забележи и се беше спуснал от шести до по-долен етаж на сградата, където го е чакал съучастник. Може и да не го е чакал съучастник. Допустима е и хипотезата да не се е спуснал надолу, а да се е изкачил на последния, седми етаж на сградата с цел да стигне до покрива. В крайна сметка улуците са за това.

     А стигнеш ли до покрива – вече е лесно. Можеш да скочиш, може и да полетиш. Мечтата на всеки крадец.

     Затова, мислеше си инспекторът, оправдано е предположението, че с относителна сигурност към момента шперцът се намира в джоба на сакото или на панталона на крадеца. Подобно предположение следва да се кредитира с оглед на достоверността му.

     Но какво щеше да направи крадецът? Защо му беше този ключ? За да се върне по-късно и да влезе в инспекторската стая, разбира се. Тези неща се вършат нощем. Да разтършува и да открадне важни документи от папките. Толкова труд, безсънни дни  и делнични кошмари му струваха доказателствата, скрити между кориците на полицейските следствени дела. И всичко щеше да отиде на вятъра – само за една нощ!

     Не, не можеше да допусне това. Трябваше да се скрие някъде – така че да не се вижда тялото му; после тихо да изчака крадецът да се върне. Крадците винаги се връщат, защото няма къде да идат.

     Мушна се под бюрото, закри главата си с ръце и зачака. Червата му закъркориха: пропусна прекрасната вечеря. Спомни си стихотворение, което наскоро бе чел: "Какво му трябва на човека, за да е добре?/ Едно кюфте./ Може и две./ А най-добре -/ Тройка с гарнитура!" Съвременните поети пишат хубаво. На обложките. Изключи радиостанцията и мобилния телефон за всеки случай и притисна стомаха си.

     Точно в шест часа и тридесет и две минути на другата сутрин усети шум зад вратата. „Аха! – стресна се. – Това е крадецът. Дошъл е да изпълни пъкления си план. В точното време!” Очите на инспектора бяха подути от сън. Той не беше мигал с клепачите на очите си през цялата нощ.

     Усети леко дращене под вратата. После по-силно. Косъмчетата на мръсен парцал се шмугнаха в процепа под вратата.

     „Това трябва да е Пенка, чистачката”, установи разочаровано и погледна часовника си. „Тя е.”

     Операцията приключи с неуспех. Стана, почисти панталона и опипа джоба си. Шперцът беше у него. Не го беше забравил. Просто така му се стори вчера. Понякога сънищата подменят нашата реалност.