ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи вратата отвътре, преди да излезе. За всеки случай.
Въпросът е как излезе инспекторът. И откъде?
По пътя към къщи той се досети, че е забравил ключа на вратата. Трябваше да се върне. Този ключ, поставен в погрешни ръце, можеше да отвори болест, факт или тайна. Това е неудобството да ползваш шперцове. Всичко останало е удобство. Блъсна малко по-силно дървената дограма и прозорецът на шести етаж с прекрасна гледна към ниската плешива планина отсреща се отвори навътре. Инспекторът влезе внимателно, защото трябваше да пази тишина – наближаваше пет часа и трийсет и девет минути следобед и някои хора в районното още спяха. Остави въжето, по които се качи, да виси надолу, за да не се налага да го нав ...