Из "Това и жабите в блатото го знаят"
/приказка за пораснали деца/
17. ЗАВЕЩАНИЕ
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват!
Завещай сетива за това,
което сърцето вълнува!
– Ще ви чакам тук – каза Жабата на своите приятели, когато стигнаха до въжения мост. – Внимавайте къде стъпвате! Дъските са прогнили.
Момчето бавно запристъпва, като с една ръка се подпираще на бастуна си, а с другата се държеше за единия парапет на моста. Пухи и Черньо бързо притичаха покрай него и доприпкаха до другия бряг на реката.
Жабата се покачи на един камък и дълго гледа след тях, докато се скриха от погледа ѝ.
Свечеряваше се. Слънцето бе залязло, но на запад, под кървавочервените облаци, се стелеше черен слой дим. Там някъде бушуваше пожар и сърцето на Жабата тревожно се сви.
Плясък на криле и един познат, дрезгав глас прекъснаха тревожните ѝ мисли: ...