Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и близки са се събрали тук, в църквата, и са приковали очи в мен. И защо? За да видят несигурното ми изражение, когато се окажа длъжна да изрека „Да” или „Не”? Продължавам да вървя. Пътят ми се струва прекалено дълъг, сякаш никога няма да свърши. Една невинна сълза, току-що потекла от окото ми, издава страха ми да узаконя връзката си с този човек. Но каква връзка, за Бога? С него се познаваме едва от месец, а ето до къде стигнахме. Естествено фразата, казана ми от родителите „Той е най-подходящ за теб”, отново има пръст в тази работа. Да, най-подходящ е, защото има пари, защото има репутация, защото малко ме обича, но това винаги ли е достатъчно? След като аз не го обичам... Това би ли ми създал ...