Спечелиха изборите. Вдигна се врява, затрополиха, цялото градче за миг се събуди. То беше планинско, малко и сгушено. Сгушен и дребен беше и животът на хората там. Живваше по пазар и по избори. В този градец отдавна не продаваха захарни петлета, но още обещаваха захаросано, милиция нямаше, но повели имаше, нямаше вяра, но надежда имаше. Е, и тя остаряваше, надеждата, но си живееше. В чужбина беше заминала, връщаше се по Коледа или се показваше по скайп.
В това градче имаше една църква и една джамия. И двете бяха еднакво олющени. Там ходеха неколцина баби, някои забрадени, някои - не. После бабите се смесваха, сядаха на дървените пейки и чертаеха с бастуните си върху черната пръст. Гледаха фигурките, които бяха изрисували, а щом се уморяха от това местеха погледи пред себе си. Но пред тях нямаше нищо за гледане, затова те скоро се връщаха долу при фигурките си.
Ветровете слизаха най-често от североизток, но тази есен времето утихна. Беше едно никакво време в дните преди вота - нито вале ...