Прелистих страницата  на общата снимка, и от албума паднаха две снимки формат  6 на 9 , който даваха от фотото заедно с четери снимки '' паспортен формат ''.. .умирахме да се снимаме така, къде в лек профил, къде в анфас...

Някакво момче с перчем и сериозно изражение на лицето,.. обърнах, а на гърба посланието

'' На един приятел от друг приятел '',.. кой ли беше този приятел .

Погледнах другата фотография , момиче с лека прислехулна усмивка,... я, ето къде била Ленчето, а на гърба написано с неравен подчерк '' Ликът ми скромен имай го за спомен на П  от Е ''.

Погледнах снимката отново, Елена клонеше по-вече към мързеливите и слаби ученици, но се държеше доста предизвикателно спрямо другите момичета в класа ,.. особенно ако забележише у някоя пъпки акне ,.. уж се пишеше на '' мъжкарана '' , а пълнеше сутиена си с памук, гърдите й да изглеждат по-големи

Беше останала на поправителен изпит по математика и неочаквано един ден ги срещнах с майка си пред витрината  един магазин..

- О, добре си ти, нямаш поправителен изпит, по цял ден се мотаеш по улиците,.. а аз трябва да се явявам на поправка, ама нещо не ми се отдава тази пуста математика,.. а ако не го взема за едното чудо  ще повтарям десети клас ,.. можеш ли да ми помогнеш...- изтреля набързо тя

Майка й, уж зяпаше нещо по витрината

веднага се намеси

- Помагай момче,.. щом можеш помагай,.. вземе ли си изпита благодарностите от нас, няма да те

оставим така , де...

Съгласих се, ще й помагам, ама има 10 дни до изпита, как се учи математика за 10 дни...

Започнахме , по 2-3 задачи преди обед, няколко след обед, карах я да разказва   по решените задачи,..

трудна работа..

Осени ме мисъл, една привечер отивам при другаря Генев, той   беше своего рода ментор  на нашата четворка , математик от всякъде както се казва,.. обясних му, че уж решаваме задачи, но е пропуснала доста и го помолих да й помогне на поправителния

- Ееех, момче, какво не прави любовта,...- засмя се той - Защо не е идвала на консултации, цяло лято имаше дежурни учители и водеха занятия по различни предмети,... ще видя какво мога да направя, да наблегне на този тип задачи, едната ще е от този раздел...

Два дни решавахме от този тип задачи, обяснявах й, карах я пак да ми разказва решението..

В деня на изпита, уж случайно минавах покрай Гимназията, тъкмо '' поправките '' излизаха, гледам тя уж щастлива, но намръщена..

- Научих задачата наизуст, но цифрите бяха други,.. едва не ме скъсаха, изкарах със зор три на релси..- и се врътна ядосана настрана...

Останах като тряснат с мокар парцал...

- Ами , все пак добре, че си го взела, ще сме заедно и в 11 клас..- нерешително казах  тогава

А тя направи някаква лимонена физиономия, демек голяма работа, че ще сме заедно...

Дойде зимната ваканция, улисан в задачи, тренировки, имаше и Олимпиада по математика, не осетих как дойде. Всички се разбягаха по селата , някъде на гости,.. само '' гражданчетата '' не се показваха навън...Гледам афиш за ученическа забава, ще свири състав от друг град, какво да правя - да отида или пак да решавам задачи, ами то едва ли  има вече нерешени задачи.

Отидох на забавата..., в залата имаше доста ученици, едни танцуваха, други седяха по столовете чакайки '' своето парче '', огледах се , няма познати,.. читанките си четат в къщи, а аз на забава..

- Ехее, как  така ти на забава,.. къде са другите зубъри - стресна ме гласът на Ленчето

Погледнах я, стегната в тесни черни панталони, косата й разпусната по червената блузка, очите гримирани...

- Ела, ела ще ти покажа как да се забавляваш..- каза тя радостно и ме повлече при танцуващите...

Тогава беше епохата на туиста, рок ен рола, всеки се мяташе и кълчеше и си мислеше '' Аз съм най добрият ,. аз съм  Елвис на младини...'' и се тананикаше  '' кой забрани туистааа,.. Тошко кУмОнистаа.. нъра нърааа...''

Изпратих я след забавата до тях, хванати за ръце...

- Знаеш ли  утре има пак забава в Културния дом,.. от 14 часа за ученици, а от 18 часа за големи, хайде да отидем,.. ела да ме вземеш утре от нас ...

- Добре, в един часа съм у вас,.. отиваме да се повеселим - съгласих се веднага

Ходиме няколко пъти на сладкарница да ядем пасти, баклава... сякаш беше приятно без задачи

- Знаеш ли, мама иска да дойдеш на гости и без това навън е студено, къде да мръзнем...

Съгласих се и отидох, нали майка й обеща, че ако си вземе поправителния...

- Купи нещо от сладказницата, тулумбички, пасти или бонбони,.. с празни ръце на гости не се ходи - мъдро проповядва тогава баба ми...

Звъннах, отвори ми Ленчето,.. в същите панталони, червена блуза,.. ааа, това сигурно е униформата за в къщи и за забави...

- Добър ден  - поздравих учтиво майка й и подавам кутията бонбони

- Еее, нямаше нужда,.. заповядай в хола - широко усмихната ме покани тя - Имам чудно кафе ... взех го с връзки    '' Инка '',.. ей сега ще врътна по едно... Леноо, донес' сладките

Като във всеки хол тогава подредбата беше едентична, библиотека, два фотьойла, две табуретки, радиограмофон  и разтегателен  диван мека мебел...Погледнах библиотеката, наредени по лавиците

чаши всякакъв калибър.. с рози, ..без рози, ракиени, вински,.. чинийки с изгледи от Вършец, Хисаря ,.. от Клептуза,.. дежурната '' Венецианска ладия '' нощна лампа, 3 - 4 плюшени мечета, грамофонни плочи,. наредени по големина албуми,... и няколко книги с шарени подвързии...

Ауу, а тези хора къде ли си държат другите книги,...

- Идвам, идвам  кафето е готово - стресна ме гласът на леля Люба, майката на Елена, - Лено, ам' дай сладките ма...къде изчезна ма, ам' дай на момчето някое албумче да види...

Ленчето дойде, завъртя се на пета и излезе..

Майка й седна на фотьойла срещу мен , кръстоса крака,.. цепката на домашната й роба се отвори и голият й крак лъсна над коляното....

- Уф, откак имаме парното в къщи е много топло, не знаеш как да се облечеш.. - каза тя  , разтваряйки деколтето на робата си..- Ама, пийвай, пийвай кафенце, да не изтине,.. чакай да ти долея още...

Тя все джезвето и се наведе да досипе кафе в чашката ми,.. едната й гръд любопитно надничаше през деколтето..

- Уф, и аз съм една...непрекъснато викам на Насо, много бумкаш т'ва парно , бе човек,... да се чудиш как да се облечеш....Леноо, Лено ма,..къде изчезна ма,.. т'ва момче на мен ли идва на гости, ма...

Дойде Елена, настани се до мен с подвити на дивана крака..

- А, значи на теб ти върви сметанката, браво,.. един кахър по-малко на вашите.. Лена, откак се пръкна не я харесва тая сметанка и т'ва е..Ами хубаво е така да си помагате,.. абе, то сега и за какво ли човек да учи.. Ей на, ние с чичо ти Насо не можахме да учим, защото рано-рано дойде Лена, де,.. пък  и дето викаше Ленкина баба  ''Ам' щом можеш да се подписваш, значи е добре, няма да ставаш писар, я''... Ей на, чичо ти Насо има УТР и сега работи в  Промкомбината и стругар , и заварчик, каквото го накарат,.. и после кара на часпром, .. сега много ги търсят.

Аз работя в ''Текстил''-а,.. сексстил , дето му викат,..е имам норма, план, ама като ги преизпълня дават добри пари,.. не сме закъсали за пари, де...Ам' вашите къде работят ..

- Татко е в Стройрайона,.. а майка в Комбината за облекло ''Дружба''...- смотулевих аз

- А, то и в конфекцията дават добри пари, стига да си чевръст в ръцете,... ама иначе никъде вече пари не дават,.. все плана не е изпълнен - завърши тирадата си тя

Елена изчезна отново някъде из къщата..

- Абе, да те питам,.. с Ленка любов правите ли,.. то малко неудобно да питам, ама нали сме майки...

Почувствах ушите и бузите  ми да пламтят, от топлото ли от неудобство ли..

- А аа, още не,.. сега сме само на целувки,..и се натискаме по кюшетата...- запелтечих аз

- Абе то хубаво, ама защо по кюшетата на студено,... имате тук цяла къща, пък и ние по цял ден сме на работа,.. то само с целувки работа не става,... имате време да учитеее -  махна тя неопределено с ръка и намигна с око

- Така е , по удобно е,.. ама аз искам да кандидатствам, да следвам нещо с математика,.. сега се подготвям и за Олимпиада... ходя и на тренировки ,  нямам толкова  свободно време - оправдах се

Нещо изпрополтя в салончето, леля Люба веднага закри '' сергията '', стана, оправи домашната си роба, закопча деколтето...

- Леноо, баща ти се връща  сигурно,.. помогни му - изкряска леля Люба

Последва някаква неясна размяна на реплики...

- Айде, да идва т'ва момче, .. да пийнем по една ракия,.. нарежи от луканката,.. и от еленското.

Ленчето се появи усмихната

- Татко те вика в кухнята, да пийнете ракийка, .. и мезенце, това му е като навик , да си пийне след работа ,  да каже някоя лакардия  дето си разправят с колегите там...

Станах и тръгнах след нея...

Зад масата по син  потник дебело и мазно човече вече беше седнало и опитва мезето по чиниите...

- А, значи ти си математичето, браво бе,.. я се виж к'ъф си едър, а си седнал с това да се занимаваш...Абе, ти да не си болен нещо, а... гледаш някой като канара, а от вътре чурук...- и се захили на дебелашката си ''мисъл '' - То, комай сегашните момци за друго не стават,.. задачки да решават само,.. я , гле'й мене, на нищо не се давам..- и самодоволно се почеса по голото теме

- М'вий к'во,.. любов правите ли нс Ленката,.. гле'й к'ва мома е само...- попита той

- Насо бее, .. то момчето каза , че само се целували още,.. и се натискали по кюшетата,.. имали време още..- угоднически уточни леля Люба

- Е, то от там се тръгва - филосафски уточни бай Насо - Ам' ти що не пиеш бе, ракията е преварка 55, 60 градуса...

- Аз не пия алкохол, и не пуша,.. спортувам, лекоатлет съм, и за това не пия, не ми понася..,..

- Пийни, пийни бе,..който не пие ракия за нищо не става - продължи разсъжденията си той - И,  ще има да се целуватеее... Я виж ме мене,.. под голям камък, голяма риба се крие...- и доволно поглади шкембето си

- Стига бе , Насо...засрами момчето, ами не пие ракия, може у тях да пият водка, коняк,.. знаеш ли..- опита да ме защити леля Люба

- Ам' кат' не ще,.. ако ще,.. тъкмо ще има по-вече ракия за мене, пък той да си дава парите за купешките...- зафъфли бай Насо

Погледнах през прозореца, започва да вали сняг, и да се заздрачава...

- Да ви благодаря за гостоприемството, но трябва да тръгвам, .. заваля сняг  , пък и не искам да закъснявам в къщи, да не се тревожат нашите..- казах и се надигнах от стола

Чичо Насо ме изгледа кръвнишки

- К'во се плашиш от снега бе, зима е,. страшно е ако сняг падне по Петров ден,.. Ам' ти да не сучиш още бе, та да се прибираш в къщи до майка си...Едно момче става мъж като на твоите години е бил най-малко с 2 - 3 жени,.. освен нещо ако не го бива.. и сочи нещото под корема си.

Хвана чашката и изля съдържанието в гърлото си, с два пръста бърка  из нарязаното и набързо сложи няколко парчета в устата си и задъвка мляцкайки от удоволствие...

 Ето тук си прав  чичо Насо,.. трябва да се взема в ръце и да се пробвам,.. но сега наистина е време да тръгвам, ..нали пак ще се видим, когато си свободен...Ленче, лельо Люба ще тръгвам, не искам да притеснявам нашите...

Запътих се към вратата, погледнах чичо Насо, ракията бе надделяла и неадекватно гледаше   някъде в безкрая..

- Хайде пак заповядай, тя майка ще те изпрати,.. аз попълвам един лексикон, че утре си до искат..

изломоти Елена

Посегнах да си взема палтото от закачалката , а леля Люба

- Чакай, чакай,.. имаш бял конец тук отпред...- и докато се усетя прекара напред - назад  дланта си на една педя под пъпа ми...- После ще го хвърля,.. пак заповядай, и вместо по кюшетата, ето тук на топличко... и се усмихна свойски...

Изхвърчах на улицата, не усещах студа,снегът беше усилил,.. вървях с разкопчано палто и скиорска шапка в ръка,.. недоумявах случилото се..

Вървях и мислено пресъздавах картини и разговори....

- Охоо, ще те затрупа снегът, и после кой ще ти носи двойките, а,.. ей, да не би нещо с контролните, с Олимпиадите..- обърнах се Катя...тя беше по-голяма от мен, но не даваше да й казвам ''кака'', бащите ни работеха заедно в Стройрайона от години - Ще настинеш така разгърден, да не е лято  та си разкопчан, .. и без шапка,.. Какво има, казвай.. има време до вечерния час , ела да идем в къщи

говореше тя и изтупваше снега , нахлупи ми шапката и тръгнахме..

Кака Катя , имаше отделен апартамент от техните,  беше завършила фармация, сега работеше в Първа аптека, но беше недоволна '' Станах обикновенна продавачка, другите с основно образование продават в кварталния супер, а аз с висше  съм като тях, само че вместо салам и сирене, продавам хапчета и сиропи..''Сега задочно следваши '' Психология '', беше открита и пряма и на никого басма не цепеше..

Направи ми чай, настани ме на фотьойла,..разказах й всичко подробно за преживяното преди час, тя слушаше мълчаливо, драскаше нещо на един лист...

- Слушай сега внимателно,.. бягай от тази Елена, целта им е  тази Елена да я омъжат,.. това е.Бягай надалеч, все едно не си я виждал, не си ходил у тях...Сега ти предстоят кандидатстудентски изпити, после две години казарма, после четери години следване,.. ти загиваш с нея, ако не ме слушаш..

Ясна ли съм...

Аз направих психопортрет на родителите й, ако искаш мога да ти помогна по-нататък да си отмъстиш за обидите им...

Сега спасението е, .. бягай и не се обръщай назад

* УТР -  Училище за Трудови Резерви.......степен на образование над основно , но под средно образование

/ следва  продължение /

-