На разсъмване денят беше начумерен и влажен. Слънцето нямаше изгледи скоро да пробие задръстеното, ниско и мрачно небе. Студеният асфалт сякаш попиваше лепкавата мъгла и отразената от фарове размита светлина. По широката магистрала летеше лъскав джип. Нов сребрист модел, возещ гладко и комфортно, с равномерен, едва чуващ се в купето звук на добре работещ двигател.  В луксозното возило се беше разположила удобно Елизабет-Никол Темелкова. Скъпият автомобил беше част от абитуриентския и подарък. Колата се държеше перфектно въпреки лошите условия, истинска наслада за всеки шофьор. Безпроблемно, сякаш с желание, тя се подчиняваше на капризите на доволната млада дама. С усмивка на уста и с свежа песен по радиото, девойката летеше към втория си подарък, поръчан преди половин година в столицата. Липсата на самостоятелност и лична собственост, както можем да се досетим, не са единствените проблеми пред навлизащите в живота млади хора. Не малко недостатъци подлежат на изглаждане. Най-очевидният и можещ да подкопае личното самочувствие на всяка жена недостатък – това безспорно са твърде малките гърди. Гладкото, лишено от издадени форми тяло, подлежи на жлъчен присмех и нескончаемо одумване в средите на образоващите се младежи. Децата могат да бъдат зли… и прости, а и не само те. В крайна сметка излишен, поправим недъг, носещ само още по-излишни притеснения. Бреме, което може да се коригира.

 -  Постоянното самоусъвършенстване и постепенно изглаждане на недостатъци изграждат личността на човек. Никой не се ражда съвършен, важното е какво прави в последствие. С тези думи 52-годишният Темелков изяви готовност да плати за нов бюст на единствената си щерка. Мечтаното бляскаво бъдеще, безпроблемният живот по вода, това са родителските надежди и амбиции. Древното желание всяко следващо поколение да живее по-добре от предходното.

  Елизабет беше висока, снажна и изящна млада дама. Момчешкият и вид, поради посочените вече причини, макар и да има своето очарование, бе причина да не отговаря на типичните разбирания за красота. По твърде гримираното за възрастта и лице трудно можеха да се открият някакви несъвършенства или други забележителни белези. Правилните и равни черти като че никога не са били излишно напрягани. Въпреки всичко, порцелановото лице криеше ослепителна усмивка с палаво извити краища. Чудесно украшение за новото возило.

Радиото в колата гърмеше на отворен прозорец…

      -   За тебе имам… кутия пълна с тайни… ела и си вземии

            Оууу

  В ритъма на песента сочните и устни неволно разкриваха вътрешността – малки редове от еднакви бели зъбки. Младото тяло, тръпнещо от живот, с всяка своя пора се отдаваше на мига на страстната наслада от бъдещите успехи. Упоително предстояще.

Скоростта, едва усещаща се в кожения салон, постепенно нарастваше заедно със звука на радиото.

      -   Няаам време… ела и си вземи…

 Малкото, зачервено носле трептеше възбудено. Леко издутите вени по прозиращата гладка кожа на врата, издаваха бушуващото море на вътрешния и свят. Като вечно бързащ спортен автомобил по идеално нивелирана писта, мисълта на Елизабет трескаво гонеше мечтите си. С всяка нова обиколка в преследване на бленуваната цел, скоростта нарастваше, а пистата ставаше все по-равна и по-равна…

      -   Не съм принцеса нито на витрина статуетка… аз съм нимфааа… неопитомена…

  Младата девойка клатеше лудешки в такт с музиката русолявата си вълнеста глава. Това никак не пречеше на дълбоко замечтания и израз. Големите и сини очи гледаха напред, широко отворени към един друг свят. Какво ли виждаше?

Със сигурност не няколкотонната нивелираща машина движеща се бавно пред нея по пътя.

      -   Какво ще ти се падне ? Изненада… ела и си вземи…

 Валякът спря стремителния полет на неуспялата да спре машина…

Очите гледаха все така прехласнато в светлото бъдеще. Предницата пред тях беше изравнена до купето. Ламарина на палачинка.

Сетна въздишка и…

       -   Мо.

Това бе последният звук от разпарчатосаното тяло. Смазаната плът престана да функционира. Права линия по гладка мозъчна повърхност.