РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали крака да се измие лицето. Студената вода я осъзна и освежи. Облече се и запали печката с приготвените от вечерта дърва. Почака да се разгори и тръгна. Селото все още спеше, но петлите се надпяваха. Стъпките ѝ отекваха и шумът им някак странно се премесваше с тяхната песен... Пътят не беше дълъг, и тя още под спомена за съня не усети как стигна.
Фурната я очакваше. Отвори вратата и както всяка сутрин каза молитвата към Бог. Каза я високо, за да я чуе брашното. Така я беше научила майка ѝ, а помнеше че и баба ѝ така правеше. Подготви всичко, запали пещта, запретна ръкави и замеси тестото. Месеше и пееше любимата си песен и говореше най нежните думи които знаеше. И така беше научила от майка си – ...