Срещнах го отново след девет години в снобски нощен бар. Седеше на близка маса, заобиколен от колеги и марков алкохол, леко приведен в калъпа на скъпия си черен костюм. Годините изобщо не го бяха докоснали - същата слаба младежка фигура, същата гъвкава но плаха походка на двадесет и няколко годишно момче. След като ме забеляза, почти непрекъснато ми хвърляше блуждаещи погледи на вълк единак, копнеещ на бъде приласкан в стадото. Носех пастелна, очертаваща талията ми риза, кадифена пола и ботуши от лъскава кафява кожа с връзки на прасците. С боядисана в огненочервено коса, падаща почти до кръста и прилежно очертани в същия цвят устни. Приличах на онези викториански кукли с бледи светещи лица и пищни надиплени гънки на дрехите.
Нощта напредваше и хората постепенно се разотиваха. Восъчните свещи продължаваха да горят върху дрънчащото пиано в центъра на амфитеатралната зала, а певците напрягаха все повече гласовете си. В един момент на дансинга останахме само двамата. Танцуващи сами със себ ...