Изгубените ключове на щастието
Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на Кочева и Любенова. Няма да ни плащат да се почесваме я.
Колегата Киро се опитва да ни примами на риболов. На язовир Стамболийски. Имал там вила, било прохладно. Ех, с малко комари вечер, но с трите „р”-та (репелент, риба и ракия) всичко се оправя т.е. изтърпява.
И аз почти се навих, но изведнъж ми цъфна друг ангажимент. Жената се обади, че в петък се прибира от София. Беше два месеца бавачка на внучката, поради липса на детска градина, в помощ на дъщерята.
И знаейки ергенските ми навици поръча да изчистя цялото жилище, че ако завари кочина… Абе ясно като бял ден – яко ще си изпатя.
Споделям с Киро, че явно ще отпадна от групата, щото таман за пет дни ще успея да очистя апартамента. Пък той се изсмя и ми вика:
- Я не ставай бунак! За всяка болка си има билка! Твоята билка се нарича Милка!
(Милка е чистачката от службата.)
- Срещу прилична сума ще изчисти, всичко ще блесне. Ти като се върнеш остава само да опънеш червения килим и госпожата ще е доволна…
Взех, че се съгласих. Милка се оказа и свободна, и разбрана откъм остойностяването на услугата.
Заведох я да огледа, инструктирах я, оставих ù ключ от апартамента и входа, и хайде с апапите на язовира.
Прекарахме си страхотно. По цял ден скара, бира, карти, вицове и наглеждане на въдиците от време навреме.
Абе риба почти не хванахме, ама си отпочинахме като ергени. На жената докладвах всяка вечер докъде съм стигнал с чистенето.
И ето ме на автогарата. Имам среща с Милка, която живее наблизо, да се разплатим и да ми върне ключовете. Седнахме в кафенето пред автогарата, оправихме сметките, разприказвахме се. Тя се оказа забавен събеседник, неусетно мина един час в сладки приказки.
И почти наближи времето когато автобусът на моята половинка трябва да пристигне.
Строявам се аз пред сектор № 5. Слизат всички, мойта я няма… Озъртам се, вадя джиесема да проверя ′кво става тука и я съзирам седнала на една пейка отстрани на входа и куфара до нея. Засилвам се да я прегръщам. Някак хладно ме гледа и се дърпа.
- Кога слезе, бе Марче, изгледаха ми се очите…
- От един час съм тука. Ама как ще ме видиш, като очите ти на друга посока гледаха.
Коя беше тази дето я беше зяпнал така в кафето?
- ′Ми една колежка от службата. Случайно се засякохме - свивам рамене и бодро добавям - посреща някого. Не разбрах кого, та си правихме компания…
Давай да се прибираме, че окъсняхме.
Натоварих жената и багажа в колата и ето че пристигаме.
Почвам да ровичкам за ключовете и се сещам, че Милка от толкова сладки приказки забрави да ми ги върне. Нямаше как обявих ги за изгубени. Жената отключи с нейните и мърморейки нахълта в коридора. После в кухнята, в банята… Мълчи и гледа опулено. Аз гордо се пъча. Демек, виж ма какъв съм чистофайник.
На вратата се позвъни и Марчето тръгна да отваря, а аз подире ù.
И какво да видя: пред вратата стои Милка, усмихната и поруменяла-
- Забравих, Боре, да ти върна ключовете - и ми ги подава.
- Желая ви хубав ден! – врътна се и хлътна в асансьора…
Входната врата се затръшна с трясък. Мълчание... Гробно. От онези дето носят буря в себе си.
- Значи така, ааа! Изгубил си ключовете! - крясва мойта - Колежката случайно изпраща, някого… Случайна среща ааа! И случайно твоите ключове се изгубват в нейния джоб.
Не на мене тия! Мизерник! Мискинин! Мръсник! Хубаво ми викаше мама навремето: „По очите го познавам, Миме, не е стока тоя, не се, жени за него, ама аз - глупачка!
Ей сега, си събираш партакешите и да те посреща онази в нейния дом! Ще ми се прави на света вода ненапита, той!
.
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, на прочелите. Бъдете здрави приятели.
-
Чудесна закачка с истинските сценарии от живота, които ни следват щем или не щем.
Приятна щипка хумор, непресолена и изкуствена, а точно дозирана, според подправките при "сготвянето" на цялата разказана история. Майстор си, Доче, поздравявам те!🌹👍 -
Дааа, горко му, но така е, човек от мързел си пати...
Поздравявам те. -
Вместо да каже: Аааа и ти си си изкарал добре, значи. Важното, че е чисто, ако си и сготвил... и така. А после защо не им вървял семейния живот
-
Голям си майстор Интересно и забавно
-
Ауу, пак ние мъжете виновни. Голям майтап и смях, ама вече на второто четене. Ами ще го класифицирам като нещастен случай
-
"Хитрата сврака с двата крака". Хубав разказ!
-
Пътят към ада...
-
Голям майтап.
-
Кой друг да ти разтури семейството, ако не остроумни колежки...ситуация смешен плач.
-
Браво за хубавия разказ, много ме развесели!
-
😃 Мъж за пример, пък какво излезе... Хареса ми много, Доче 🌹.
-
Ето, затова човек не бива да хитрува!🤣
Поздравления, Довереница! -
Нещата от живота, уж за добро, пък... Поздравления, Доче, здраво се посмях.
-
Доче, разсмя ме!...
Чудесен разказ - нещата от живота, поднесени с остроумие! -
Разказ с неочакван край, хареса ми много!
Поздравления,Доче! -
Какво ли не се случва в този живот. Хора различни, случки също, но някъде там дебне свободата и ни приканва да я последваме! Хареса ми, Дочка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
