Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам;
всеки ден и всеки час аз се моля,
да е милостива към мен нейната воля.
Но както досега,
нея не я интересува, че не спира да ме наранява,
а пък аз просто не мога и не искам да я забравя.
–Значи изгубеното всичко не желае да бъде намерено
и за да те боли, постъпва злонамерено? ...