15 мин за четене
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга, се стараех да внеса в походката си жизнерадостния възторг на младата жена и да не изоставам от другите. Отпред четирима свещеници, заедно с още десетина мъже, носеха на раменете си чудотворната икона на Света Богородица. Пред тях се движеше друг свещеник. Той огласяше с клепало стъпките си. Вдишвах топлия ветрец примесен с аромат на тамян, сочна зеленина и гнила шума. Отдолу чувах камбаните на Бачковския манастир. Долавях как звуците от мелодията на водопада и шума на душите се смесват в обща молитва, която ехото запращаше в скалите, но тя се връщаше двойно по-мощна като тъждество на взаимната неделимост на човек с природата.
- Христос Воскресе! – повтаряше свещеникът в далечината.
- Воист ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация