Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очите му изхвърча над капака, като че беше някоя крехка кошута, озовала се на неподходящото място в неподходящия момент. Сърцето му биеше почти до пръсване - "туп, туп, туп" с отчетливи удари, докато гледаше неподвижното тяло в огледалото за задно виждане.
"Какво правиш, по дяволите, трябва да му помогнеш", обади се вътрешният глас, но беше толкова вцепенен, че въобще не помръдна. Фрагменти от бъдещето преминаха като на стара кинолента пред очите му - как всичко за което някога е мечтал, буквално рухва.
Кариерата му, съвместния му живот с Ана, с която вчера правиха планове по време на традиционния ритуал със сутрешното кафе, децата, които някога щяха да озаряват дома им ... и осъзна колко слаб ...