21.08.2009 г., 20:17 ч.

Изкушение 

  Проза » Разкази
1010 0 2
4 мин за четене
Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забрави, аз все цупех и заставах в ъгъла на стаята. Често чувах да казват, че съм била много сприхаво дете, макар тогава да не разбирах какво означава това.
В училище всички ми се подиграваха, а понякога дори ме биеха, защото бях пълна. Затварях се в стаята си и плачех, а после, за да се успокоя, ходех тайно в хола и ядях от шоколадовите бонбони за гости. Получаваше се много комично, когато майка ми откриеше, че отново някой е изял бонбоните. Следваха караници, а понякога дори ме наказваха. Сигурно не им е било лесно на родителите ми...
В пубертета никой не ме харесваше, повечето от приятелките ми излизаха по срещи, а мен дори и да ме поканеха беше на шега.
Веднъж си казах, че трябва да отслабна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Предложения
: ??:??