Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред колата ми се появи момче на не повече от двадесет години, над чиято глава бе изпъната ръката му и над нея се носеше сякаш в безтегловност парче земя, на която бяха дърветата. Шокирана зяпнах с отворена уста, той явно усети втренчения ми поглед и се обърна към мен, лицето му от отнесено се превърна в развеселено. Усмихна ми се лукаво и продължи пътя си, като стовари обратно гората на земята и взе следващото парче. Все още безмълвна и с шокирано изражение, включих двигателя, който незнайно кога бе спрял да работи, и потеглих отново.
Останалата половина от пътя до училището мина без шантави неща, но все още не можех да си обясня как това бе възможно и дали просто не халюцинирах от недоспиването. П ...