v
Една вечер, хубава и зимна, с мокър сняг и хладина, адвокатът Продан спря с колата пред гаража си. Позастарял, с много болежки от наднормено тегло, той нито за миг не бе загубил желание за власт и за пари. Работеше до мръкнало в кантората, доста след като всичките му служители си бяха отишли. После, в един и същи час, без да поглежда часовника, се изправяше трудно заради износените стави, гасеше с куцане лампите и излизаше бързо без да се обръща назад, сякаш бягаше от спомените за работния ден. Вече отвън, заключил и прегледал вратите, си купуваше царевичен хляб, сядаше върху седалката на колата със същите мъки, въздъхваше и тръгваше към дома.
Осветил гаража с фаровете, адвокатът Продан отвори шофьорската врата, протегна месест крак навън за да стъпи върху навалелият сняг и тогава онемя. Някаква страшна болка се спусна като скъсан ластик по гърба му, скова ръцете, облещи очите му, остави го неподвижен като кукла върху седалката. Пое си дъх, огледа се и разбра, че е сам и в беда.
В то ...