26.01.2016 г., 21:07 ч.

Изневяра 

  Проза » Разкази
681 0 4
4 мин за четене

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.

Отбих се през малкото магазинче на ъгъла до нас и взех от любимото му вино. Аз също го обичах – пиехме го само по специални поводи. И всяка една от тези вечери завършваше...с фойерверки в спалнята! Някак си имах нужда от подобна нощ...на момента!

Стоях пред асансьора и чаках. В едната ръка държах бутилката алкохол, а в другата – два шоколада с лешници. Застанах пред вратата, оправих си косата, погледнах грима в огледалото – бях ослепителна! Рядко се докарвах толкова красива. Под дебелото палто бях по черен дантелен сутиен с изрязани секси прашки. Понякога чак аз не можех да си устоя...

Плъзнах плавно ръка и отворих вратата. Беше тъмно. Долавях тихи гласове отнякъде. Вероятно бяха съседите, Валери обикновено беше сам и гледаше филми по цял ден. Често се чудех как издържа на подобна скука, но той беше свикнал. Запътих се към спалнята без да се замисля. Стъпвах леко, не исках да ме усети. Беше изненадата на вечерта – бях вкъщи два часа преди края на проклетата измъчена работа. Нямаше край...

Гледах право към бравата, докато не забелязах червени следи по бялата боя. Какво ли беше това? Не приличаше на кръв, нито на червило. По-скоро беше засъхнал лак за нокти. Не се бях лакирала от месеци, какво забога???....

Отворих рязко вратата и изпаднах в ужас. Гледката беше отвратителна! Кучката се беше качила отгоре му, а той лежеше удовлетворен под нея. Очите ми бяха изцъклени, не можех да повярвам какво се случва. Дори не ме бяха усетили. В мен напираше ярост и гняв, исках да убия това жалко копеле!

             - Значи правиш салата, а?

Двамата се сепнаха мигновено. Той я бутна настрана и понече да се облече. Тръгна към мен.

             - Мамицата ти, безсрамник такъв! Ще ти избода очите.... – засилих ръце към него.

В този момент проклетницата се обърна. Почервенях! Как е възможно, подяволите?! Беше сестра ми! Що за предателство е това? От най-любимите ти хора?!....

Стоях и гледах втренчено. Това сън ли е? Моля те, бъди сън, просто сън, жесток сън...

Не знаех какво да кажа нито да направя. Мълчах и не обелвах нито думичка. След няколко минути пуснах бутилката вино на пода. Подът стана червен, навсякъде се виждаха малки стъкълца. Хвърлих двата шоколада на леглото и с последни сили промълвих :

             - Ето ви моите мечти от шоколад....

Обърнах се и си тръгнах. Исках да се махна възможно най-бързо от тази сграда, от лицата на Валери и Ралица, от грозната гледка, която се запамети дълбоко в сърцето ми. Цялата треперех, не знаех какво се случва. Знаех само, че ми сринаха живота! Попиляха ме...

Валери тичаше след мен и ме молеше да спра.

        - Какво още искаш от мен, негоднико? Изравни ме със земята, какво още искаш?? Разкарай се от мен, разкарай се от живота ми, гадно копеле извратено! Не искам да те виждам никога повече! Вземи си всичката „любов“ и се изпари!....

Качих се в колата, запалих и изчезнах в  тъмнината. Отворих кутията цигари. Пушех без да спирам, а всяка цигара ме изгаряше повече и повече. Звънеше ми безотказно, но аз не отговорих на нито едно обаждане.

Прибрах се в моя дом безсилна, с цялата пронизваща болка. Отворих вратата и заплаках с глас още преди да я затворя....

Месец по-късно крещях от наслада. Лежах отпусната в леглото. Върху мен беше брат му.

 

22.01.2016г.

 

http://vbox7.com/play:032d9eb1c3    :)

 

 

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??