- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл.
Страстта и огорчението й се бяха вкопчили в жестока битка, досущ като тялото й и разумът, всеки от които искаше своето. Задъхваше се от целувките му, от ръката му, която упорито изследваше най-тайните й кътчета и й даряваше неописуемо удоволствие. Опитваше се да подтисне съвестта си и мисълта за Георги, който я чакаше у дома, същият този Георги, който бе сигурно най-добрият човек, който познаваше.
Човекът, с когото имаше две деца и на когото някога се бе клела "докато смъртта ни раздели". Сега обаче не смъртта, а колегата й Мартин бе този, който бе на път да нанесе смъртоносния удар. Вече бе в онази фаза, в която дори за грешките нямаше път назад, а най-лошото бе, че ги желаеше повече от всичко.
- Искам те повече от всичко, знаеш го, нали? - шептеше Мартин между ласките - ...