iren5 (Ирен)
1113 6271
22.03.2014 г., 17:41 ч.

Изпит 

  Проза » Разкази
760 0 9
3 мин за четене

Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло,  зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за нея, случки, които я караха да се усмихва, да затаи дъх, да не може да си поеме въздух, да усети как се навлажняват очите и... Сменяха се бързо, можеше да усети само емоцията, която предизвикват, но не и да разсъждава. Изведнъж на екрана се появи лице. Това беше Той. И тогава чу Гласа.
- Познаваш ли го? 
 - Това разпит ли е ? – опита се да се огледа и да види някой, но не успяваше да помръдне и не виждаше нищо освен екрана пред себе си.
 - Няма значение дали ще отговаряш. Знам кой е. Знам какво изпитваш към него. Всъщност всичко знам. Припомни си моменти от живота и сега трябва да вземеш едно решение.
- Къде съм?
- Да речем - на изпит. Даваш своето решение на задачата, която ти поставям и се връщаш в живота си. Сигурно се досети, че решението, което трябва да вземеш се отнася за Него. Припомни си живота – сега трябва да избереш от две възможности. Първата е Любов! Втората – пак Любов!
Не разбираше...
 - Сега ще обясня. Избираш да го обичаш или той да те обича. Когато се върнеш в живота си може да обичаш този човек, но той никога няма да бъде влюбен в теб и тогава никога да нямаш възможност за физическа близост с него. Можеш да страдаш, да ревнуваш, да тъгуваш,  да се радваш на щастието му,  да го подкрепяш,  да му помагаш,  да се разделиш с него, но не и да го любиш, целунеш, прегърнеш. – Гласът направи пауза и продължи - Вторият вариант е  - той да те обича. И ще го „имаш”, доколкото можеш да „имаш” някого. Може да е твой съпруг, любовник или просто твой сексуален партньор, но няма да го обичаш. Може да го уважаваш, да си му вярна, да си му благодарна, да го цениш, да му се възхищаваш или пък да се възползваш, да му изневеряваш, да го мамиш, да го мразиш, но няма да си влюбена никога в него, а само той в теб.
 Всичко което чу и се стори налудничаво. „Това е лош сън...”
 -Не, не е сън. И няма да се събудиш – произнесе Гласът – Ще трябва да вземеш решение.
 - С колко време разполагам –  попита. Вярваше в споделената Любов и за това и двете възможности не и харесваха. - И какво ще се случи ако не взема решение?
 - Сравнително малко. Може да помислиш, но ако не успееш за времето което трябва да отговориш, да дадеш отговор, приемем последната твоя мисъл, която сме уловили че е отговорът ти.
Залута се отново в спомените и мислите си. Виждаше прекрасни моменти, в които бяха двамата заедно... Представяше си различните варианти. Искаше и се да измисли такъв отговор, че да и изглежда приемлив.  А този „изпит” и изглеждаше като капан. Тя можеше да не прави любов с човека, когото обича, но не се виждаше да прави любов с някого, когото не обича. Е да, то тогава няма и да е любене , а физическо задоволяване... Човек иска да обича и да бъде обичан. Човек има нужда са обича и да бъде обичан. И защо тогава да не се срещне с друг, когото да обича? Защо трябва да избира, как да е нещастна? Нещастна? Колко пъти до сега самата тя е повтаряла, че щастието е въпрос на личен избор...
„Господи, дай ми Сила да променя това, което мога, Търпение  да приема това, което не зависи от мен и Мъдростта, да различа едното от другото.”

И сякаш светъл лъч я озари с една мисъл - може би и Той в момента взима подобно решение и тогава? Лъч надежда! Тогава може би... може би има приемлив вариант, а? Как беше в математиката  -  „плюс”  умножено „плюс” е равно на „плюс”, а „минус” - по  „минус” също е равно на  „плюс”. А ако двамата дадат еднакъв отговор?  Ослуша се... Тишина. Гласът не възрази, не опроверга мисълта и. 
Беше готова с отговора –
   - Избирам - Любовта! - Нямаше нужда да уточнява коя, нали четеше мислите и.
   А Тя се надяваше, вярваше и обичаше.

 

 

20,03,2014 г.

 

https://www.youtube.com/watch?v=JtZHbTzI01s

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • abagar (Васил Бориславов),комплимент си ми за страничката!Благодаря за посещението.
  • Е, това е да вземеш изпита с повече от (6), за това и от мен още една шестица!!!
    Винаги Любовта е най-верния и точен отговор за ребуса наречен Живот!
    Поздрави!
  • kalin8 (Борис Калинов), винаги ми е драго когато посетиш. Още повече, когато напишеш добра дума. Добър разказвач си и твое потупване по рамото ми действа ободрително.
  • Купонът, както виждам е дамски... Но тъй-като вече съм попадналтук през комина, мога да изтъркам саждите от очи и да кажа само едно "Хм!". Да! И отново нагоре...
    Б.
  • Благодаря, Лина!
  • Поздрав!
  • Ирен нали казах мазохизъм! Няма забравяне! Не бива! Кеф в минало време! Никакво мехлемче за раните няма! Тези рани пишат хубавите творби Уж сме големи момичета, а все на пързалката ни тегли. И си много права, това е черта от характера. Перманентно влюбена дори без обект. Абе надрусана от любов. И те надушват котараците. Демострираш леденото си сърце, а те все едно си им хвърлил стръв. Задейства се ловен рефлекс. Много важно условие...не им говори за любов. Светва им се червената лампа и аут. Айде на слука
  • Благодаря ви Дани и Дани!!!
    Пожелавам ви един страхоооооооотен ден!
    https://www.youtube.com/watch?v=JMlfEZjt1Ls

    ЕЕее, Су ама много ти благодаря за рецептата. Закъсам ли непременно ще я извадя от архивите да си я ползвам. Аааа , да питам с нея мехлемче нещо за заздравяване на раните предлагаш ли? Ама да ти кажа струва ми се че влюбването, онова с пеперудките, от което дъх не можеш да си поемеш, от което политаш в една лилава бездна, то... да речем ... може би е някаква черта на характера. Едни хора непрекъснато го чакат, други-постоянно да го търсят, а трети го намират навсякъде. В нета срещнах една жена на 32 години, която твърди, че до сега не е се влюбвала и чакала този момент с нетърпение... Не мога да си го представя... Честно това ми си се струва много по-тъжно отколкото „хайде на пързалката и ... по дупе” Не знам що за бронежилетка трябва да има човек, че да да не го уцелват стрелите пък хич ... или шапка невидимка... Но щом какзваш, че рецептата ти действа ще я запомня , а и запиша на сигурно място. , с цигарите и аз на мен ми се получи, еееееее нямам твоя стаж само 3 години от как не пуша. Ама за килограмите... я пиши на лични подробности, а?
    Ама то това за влюбването, а с Любовта? За нея рецептата действа ли? Забравя ли се?
  • Понеже на едно друго място ме попита дали планирам влюбване. По скоро как се предпазвам от него бих казала. Мога много лесно да се сурна по тази пързалка и после право по дупе. И пак и пак, докато посинее. И какво правя ли? Тук влизаме в мазохистичната област. Действа се бързо, заличаваш се, никакъв контакт, далеч от дрогата, реже се до кръв, болезнено пречистване, абстиненция, пробуждане, нова дрога...такива ми ти работи. Действа! И цигарите така отказах и 25 кила свалих.
    Но...има едно диване с криле и лък. Ей там горе на пухеното облаче си клати краката. Та видиш ли, точно то на такива като мен ги цели в гръб. Нито мога с финт да се измъкна, нито да изтръгна от себе си стрелата му. А то се залива от смях и ми вика "Прецаках те хитрушо"!
Предложения
: ??:??