… Той изпълзя до оазиса с последни сили. Три дни глад, три дни опити да се нахрани с летящи мушици и пълзящи червеи.

Но успа!

Сега го очакваше новото изпитание. Под палмите беше сложена груба дървена маса, струпани прибори, метнати продукти. А долу, до изворчето – купчина дърва.

Задачата беше ясна – да приготви набързо вкусно мезе. Но не за нормални приятели, които признаваха за мезе всичко дъвчещо се, а за глутница разпасани и разпалени от цял ден клюкарстване самки. И не как да е – а така, че дори водачката им да няма забележки към съпруга си…

После трябваше да премине по Коридора на смъртта – тъмен тунел, покрит с бели плочки, посипан с дребен мъх. И то така да премине, че подире му да не остане нито следичка. Иначе… Природният отбор беше подготвил падаща гилотина. В най-добрия случай. При наказание – тридневна китайска капка от женски забележки и напомняния…

Натам не беше по-лесно. Трябваше да се погрижи за две тигърчета – красиви и пухкави, но вече с остри нокти и зъби. Да ги догони, улови, измие и приспи…

Натам – още изпитания. Обиколка по близките селища в търсене на поредния Граал – точно улучване на формата, цвета, номера по общото указание: „Виж там да ми хареса…“. Тридневно търпеливо мъчение между две ритмично биещи камбани, умело пригодени за пожарникарски погребален звън. Избор на вечерно забавление с очаквана рецензия „Ми, ти само глупости знаеш…“. Изучаване на биографиите на непознати хора с логичната възможност: „Е, как така не го познаваш…“

И…

Изобщо – изпит за оцеляване. Засега лесен и възможно оптимистичен.

За реалността след сватбата изпитната комисия отговорност не носеше…