5 мин за четене
Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго седяха на ръбестите столове, шепнеха си нещо.
Вратата на залата се отвори, служителка изрече някакви номера, имена,... но това са нашите имена.
Хванах на детето ръчичката.
- Хайде миличката ми, наш ред е - промълвих тихичко.
Адвокатът ни говореше нещо, другият се опитваше да го апострофира със заучени жестове.
Бившата ми жена седеше гордо и величествено, видът й говореше '' Ще те смажа, финансово съм независима, работя в Гърция и имам влиятелни познати, и това което не става с пари, става с много пари. Само стой и гледай, и да духаш супата, късно е ''.
Язък за голямата ни любов и да се кълнем във вярност , в обич. Сега пътеките , които е хванала са добри или лоши, не може да се гадае. Язък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация