Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ни езикова гимназия. Естествено, избрах английския език. Сещам се за един любопитен епизод от онова време. Научих всички литературни теми - прескочих само „Ангелинка”. Леля непрекъснато ми повтаряше, че ще се падне този разказ, но не исках и да чуя. Сутринта преди изпита ми тикнаха темата в ръцете и ща не ща я прочетох. Падна се… „Ангелинка”. И ако това не е късмет! На другата година леля ми посочила на колегата си три възможни теми и синът му научил само тях. Паднала се едната. Е, той е по-голям късметлия от мен! Разбрах и още нещо: никой не е пророк в собственото си семейство…
Гимназията беше голяма школа за мен – научи ме да уча. Случих и на много навити съученици, с които продължаваме да ...