Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съдбата ми. Тази сутрин е различно. Като за първи път 6 годишната ми дъщеря се осмели да ме попита нещо сериозно, което я измъчваше от доста време.
- Мамо, тате отново ли те е набил?- гласът и трепереше. Наведох глава. Свих юмрук и се сдържах да не заплача. Тя не получи отговор, затова по най-незабележимия начин се изнесе от стаята. Минути по-късно тя стана свидетел на грубите ни отношения със съпруга ми. (Ако изобщо мога да го нарека така.)...
Всички от детската градина на дъщеря ми, ме познаваха като "вдовицата". Лъжех, че съпругът ми е мъртав, за да отбегна слуховете и обидите към мен и Лейла. Те знаеха, че не съм заможна и затова ходя всеки ден с едни и същи дрехи.
Работех от сутрин до вече ...