- Хайде, почти стигнахме! - обади се Явор, като се обърна назад. Мария и Самуил бяха изостанали доста надолу по пътеката.
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваше нагоре с характерната си бърза и енергична походка, така че на нея и Самуил не им оставаше нищо друго освен да се опитат да го догонят.
- Какво е онова стрелбище, където Явор ще ни води? - попита Самуил.
- Поддържало се от някакъв негов приятел. - обясни Мария. - от там щели да ни предоставят и лъкове и стрели. Доколкото разбрах щяло и да е безплатно.
- Еха. Значи са си доста близки приятели, щом ще е безплатно.
- Сигурно...
Скрита между дърветата, средно голямата поляна беше щедро огряна от слънцето. В западната ѝ част бяха поставени големи цветни мишени, а в северната се гушеше ниска, дървена барака.
- Ето тук. - каза Явор и посочи с ръка бараката. Останалите двама го последваха.
По цяла ...