Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето блесна в очите му. Спря само за миг, за да привикне с ярката светлина.
Устреми се направо към бараката.
Юмрукът му заблъска по вратата. Остана си мистерия как тя не се откачи.
-Какво, какво стана?! - уплашено извика Камен, след като му отвори.
Погледът на Явор се спря за миг върху него.
Не...
Учителят по стрелба изобщо не изглеждаше запъхтян. Ако той беше стрелял по тях, нямаше да е така. Освен това непознатият беше тръгнал в противоположна посока.
Стрелецът трябваше да е млад, защото тичаше бързо. Телосложението на Камен не отговаряше на образът, запечатал се в умът му.
- Видя ли някой? ...