1.10.2024 г., 23:37 ч.

Жега в Подземния свят: Модерен романс 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
136 1 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

13 мин за четене

Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи зайчета — но липсваше... вълнение.

Имаше нужда от промяна. И като всеки милениал, тя не беше сигурна дали това да е прическа, ново стайно растение или преместване в Подземния свят с мрачно лошо момче.

Отговорът дойде една вечер, в поредица от доста настойчиви лични съобщения.

 

**@Lord_of_Dead: Свободна ли си?**

 

Персефона примигна пред екрана, а сърцето й се разтуптя. Хадес? Богът на подземния свят й пращаше съобщение?

 

**@SpringQueen: Това майтап ли е? Не си ли на хиляди години?**

 

**@Lord_of_Dead: Това беше грубо. Времето не важи за мен. Освен това ми е скучно тук долу. Искаш ли да излезем?**

 

Персефона се поколеба. Беше чувала историите за Хадес. Мрачен, с често сменящи се настроения, винаги в черно - вероятно си падаше по ъндърграунд инди групи, за които никой друг не е чувал. Обичайното излъчване на мистериозен мъж. Но част от нея беше любопитна. Подземният свят беше почти противоположност на нейните безкрайни пролетни поляни. Звучеше опасно. Вълнуващо. И смее ли да го признае... доста секси?

 

**@SpringQueen: Разбира се. Изпрати ми адреса.**

 

Пет минути по-късно тя минаваше през портал, а роклята й на цветя се развяваше зад нея, когато пристигна в Подземния свят. Мястото беше по-тъмно от очакваното. Като много по-тъмно. Ами беше си тъмно като в пещера.

Хадес я чакаше пред портите на своето мрачно владение, облегнат на лъскавата си черна, спортна кола - Мазерати, която блестеше под слабата светлина на кървава луна. Беше облечен изцяло в черно, разбира се. Кожено яке, тъмни дънки, коса, падаща нехайно пред пронизващите му сини очи. Той се подсмихна, когато тя се приближи.

  - Хубава рокля. - каза той, гледайки ансамбъла й на цветя. - Залагаш на вида „Никога не съм виждала мъртво тяло“, както виждам.

Персефона завъртя очи.

  - Уау, ти си точно толкова очарователен, колкото всички казват. Винаги ли си толкова заядлив, или причината е само в серните изпарения?“

Той се засмя и посочи към колата.

  - Хайде. Ще те разведа наоколо. Но не очаквай цветя или нещо подобно. Тук долу има повече... кокали и сенки.

Докато ускоряваха през криволичещите тунели на Подземния свят, Персефона се оказа едновременно раздразнена и заинтригувана от бога на смъртта. Беше саркастичен и мрачен, разбира се, но имаше нещо под тази външност на лошо момче. Нещо... магнетично. Или може би беше просто фактът, че коженото му яке миришеше на опасност и забранено забавление.

  - И така. каза тя, облягайки се назад в плюшената седалка, - това ли е целият ти номер? Примамваш невинни момичета в Подземния свят за обиколка и малко сдържан флирт?

Хадес й хвърли поглед и на устните му се изви усмивка.

  - Невинна? Моля ти се! Дойде доброволно.

Туше.

Двамата пристигнаха в двореца му, който беше едновременно по-готически и по-впечатляващ, отколкото тя си бе представяла. Тъмни кули, светещи подове от обсидиан, черен мрамор. Честно казано, изглеждаше като луксозен, обитаван от духове, хотел.

Хадес я въведе вътре, показвайки й главната зала (пълна с бумтящ огън и много драматичен трон), кухнята (изцяло от черен мрамор, разбира се) и най-ексклузивния клуб в Подземния свят: Styx & Stones.

Вътре в клуба мъртвите купонясваха, сякаш няма да има утре, което наистина си беше така. Призрачни бармани наливаха блестящи коктейли, а диджеят — скелет със суичър — въртеше песни, които бяха нещо средно между lo-fi и doom metal. Цялото настроение беше странно... опияняващо.

  - Не е лошо. - призна Персефона, оглеждайки тълпата, докато танцуваха под мигащите светлини. - Въпреки че трябва да кажа, че може да използваш малко зеленина за декора.

  - Тук се намесваш ти. - каза Хадес с нисък глас, като пристъпи по-близо. - Мисля, че бихме били добър отбор. Ти, с твоите пролетни вибрации. Аз, с моята... вечна тъмнина. Баланс, нали знаеш?

Персефона повдигна вежда.

  - О? За това ли става въпрос? Опитваш се да ме вербуваш за твоята странна империя в сянка?

Той се засмя.

  - Нещо такова. Освен това не е като да имаш много неща за правене там горе при цветята.

Тя отвори уста да отвърне, но замълча. Той имаше право. Тя наистина търсеше нещо различно. Нещо диво. И имаше нещо безспорно изкушаващо в цялата тази атмосфера на подземния свят — особено когато Хадес стоеше толкова близо, присъствието му изпращаше странна тръпка по гърба й.

  - И какво от това? - попита тя, като пристъпи по-близо, тонът й - подигравателен. - Искаш да се преместя тук и да си играя на къща с теб в земята на мъртвите?

Той се ухили, наклони глава, а сините очи блеснаха палаво.

  - Мисля, че ще изглеждаш добре на моя трон. Освен това ще имаш достатъчно време да разбереш дали цялото нещо с „мрачното лошо момче“ е преструвка. Предупреждение за спойлер: не е.

Персефона се засмя, усещайки как в нея пламна искра на вълнение.

  - Знаеш ли какво? Може и да приема предложението. Но първо... - Тя се наведе, гласът й се снижи до зноен шепот. - Ще трябва да докажеш, че твоят Подземен свят може да се справи с малко пролетни горещини.

Хадес повдигна вежда, усмивка заигра на устните му.

 - Това предизвикателство ли е?

  - По-скоро обещание.

И Кралицата на пролетта целуна Господаря на мъртвите насред най-ексклузивното призрачно парти, техните сили се сблъскаха и смесиха в дива, гореща вълна от живот и смърт, топлина и сянка.

Когато Персефона се отдръпна, прилив на топлина заля вените й, вълнуващ контраст с хладната, сенчеста атмосфера на Подземния свят. Усмивката на Хадес се разшири, погледът му се задържа върху устните й, сякаш върху тях бе вкусът на самата пролет. Усещаше енергията, която пращеше между тях, магнетизъм, който се противопоставяше на различните природи на двамата.

  - Добре, значи доказах правотата си. - каза той, облягайки се на бара с непринудена увереност. Но мисля, че е време да видиш какво още може да предложи Подземният свят. Готова ли си за малко приключение?

  - Приключение? - Персефона повдигна вежда, в зелените й очи танцуваше вълнение. - Искаш да кажеш, че това не е просто неудобна "meet-and-greet” среща?

Хадес се засмя, дълбокият звук отекна в стаята.

  - О, не, много повече от това е. Това е Подземният свят. Ние правим всичко със стил. И случайно знам точното място, на което да те заведа.

Преди тя да успее да отговори, той я хвана за ръката и я поведе през скрита врата в задната част на клуба. Коридорът беше слабо осветен, а по стените сенките танцуваха като живи. Въздухът ставаше по-топъл, докато навлизаха по-дълбоко в лабиринта, който представляваше дворецът.

Излязоха в буйна градина, различна от всичко, което Персефона беше видяла в Подземния свят. Това беше място, където смъртта и животът се преплитаха; светещи цветя цъфтяха в живи цветове, венчелистчетата им блестяха като скъпоценни камъни под звездно небе. Лози се извиваха елегантно около древни каменни статуи, а лекият ветрец носеше аромат на люляк и жасмин.

  - Това е... красиво. - въздъхна Персефона, хипнотизирана.

  - Само леко въздействие от моя страна. - отвърна Хадес с нисък и плавен глас. - Но нещо му липсва.

  - Какво е то? - попита тя, обръщайки се към него с любопитство, отпечатано върху чертите й.

  - Докосването на пролетта, разбира се. - каза той, като направи крачка по-близо, намалявайки разстоянието между тях. - И може би малко топлина.

Преди да успее да обмисли думите му, Хадес обхвана лицето й с ръце и я целуна отново. Този път беше по-дълбоко, по-изискващо, сякаш се опитваше да попие самата същност на пролетта. Персефона се разтопи в целувката, усещайки топлината му да я обвива като одеяло. Тя отвърна инстинктивно, пръстите й се заровиха в тъмната му коса, задълбочавайки сливането.

Целувката разпали огън в нея, желание, което не беше признала напълно до този момент. Усещаше как енергията пулсира между тях и светът избледня в блажена мъгла. Хадес отстъпи назад, дъхът му излизаше накъсано, очите му потъмнели от глад, който отразяваше нейния.

  - Уау! - каза тя, опитвайки се да си поеме дъх. - Това ли е да усетиш жегата на Подземния свят?

  - Това е само началото. - обеща той с дрезгав шепот. - Нека направим тази градина наистина жива.

С едно махване на ръката му цветята заблестяха по-ярко, венчелистчетата се разтвориха, за да разкрият светещите си сърцевини. Лозите се извиваха и извиваха, създавайки пътека, която водеше по-навътре в градината, където ги очакваше разкошна хидромасажна вана, от която парата се издигаше на примамливи вихри.

  - Това ли е представата ти за гореща среща? - подразни го тя, сърцето й биеше лудо, когато той я приближи.

  - Повече от това е. - отвърна Хадес, в очите му тлееше пакостливост. - Тук можем да се отпуснем. Без правила. Само ние. И може би малко магия.

Още едно махване с ръка и роклята й се превърна в лъскав, черен бански.

Персефона усети, че пулсът й се ускорява. Ваната беше направена от тъмна вулканична скала и водата блестеше като течен сапфир под лунната светлина. Тя пристъпи, оставяйки топлата вода да я обгърне и успокои кожата й. Хадес я последва, плъзна се до нея, а топлината се излъчваше от него на вълни.

Той и се облегна на ръба, а водата нежно се плискаше около тях.

  - Трябва да те предупредя: нещата може да станат малко горещи.

  - О, разчитам на това. - отвърна Персефона, игрива усмивка озари лицето й. Тя се приближи, бедрото й се докосна до неговото, контактът изпрати удар от електричество през нея.

  - Внимавай! - предупреди той с нисък, дрезгав глас.

  - Така ли? - тя повдигна вежда. Тя се обърна леко към него с искрящи пакостливо очи. - Защо?

Хадес се наведе, устните му бяха само на сантиметри от нейните, дъхът му горещ срещу кожата й.

  - Върти ми се идеята, че може би трябва да проучим колко добре могат да се смесят пролетта и смъртта.

С това той премахна празното пространство помежду им, пленявайки устата й в гореща целувка, от която прехвърчаха искри.

Устните им се движеха в синхрон, всяка целувка ставаше по-пламенна, по-отчаяна. Ръцете на Хадес я обгръщаха, проследявайки извивките на тялото й, сякаш запаметяваше всеки сантиметър от нея.

Чувстваше се жива, всеки нерв изтръпваше от наслада. Смесицата от живот и смърт, топлина и хлад създава усещане, което никога не беше изпитвала преди. Беше опияняващо, завладяващо, вълнуващо.

  - Това ли имаше предвид под баланс? - подразни го задъхано тя, отдръпвайки се, колкото да си поеме дъх.

  - Именно. - промърмори Хадес, вперил очи в нейните с интензивност, която накара сърцето й да подскочи. - Ти носиш живота, аз властвам над смъртта и заедно... ние сме неудържими.

Прилив на вълнение премина през нея и тя се облегна назад, приканвайки го да се присъедини напълно към нея.

  - Тогава да видим колко по-балансирани можем да бъдем.

С хитра усмивка Хадес притисна гърба й към топлия камък и отново я целуна. Светът около тях избледня напълно, когато те се предадоха на топлината и магията на Подземния свят, две сили, сблъскали се във вихрушка от страст.

Това беше само началото на техния пламенен роман - този, който щеше да разклати самите основи на Олимп и да предефинира какво означава да съществуваш както в светлина, така и в сянка. И, докато се губеха един в друг, Персефона знаеше, че най-накрая е намерила вълнението, което е търсила.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за добавянето в любими!
  • jenyivanova (Jasmin), благодаря! Радвам се, че ти е харесало!
  • Браво! Много добро!
Предложения
: ??:??