Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязвам другия пол. Убеден съм, че има хора, предопределени да бъдат заедно, каквото и да се случи. Мисля, че това се отнася за нас.
Разделихме се заради една моя глупава пиянска грешка, аз излъгах, тя разбра и просто си отиде. Опитах се да си я върна, но честно казано, тогава не бях особено настойчив. Давах си сметка, че животът ми се променя - заминавах да уча далеч и раздялата така или иначе беше неизбежна.
Не я потърсих нито веднъж, тя мен - също. Разбираемо - беше горда, хубава и вероятно много ухажвана. Всъщност почти не се сещах за старите си приятели, но когато завърших и се прибрах, все пак реших да потърся някои от тях. Истината е, че през тези години не успях да създам такива трайни и и ...