Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. Рекла:
- Работен ли е? Работен. Онуй нящо у ред ли му е? У ред. Буйства ли? Не. Що тогава да го не зема? Язе ша си го коткам и ша ма слуша.
Та доведоа Стойна, така са викаше момата, направиеме сватба на цело село. След неа си земаф жената и отидооме у градо, нали бех вардянин. Заживееме си с мойта жена она ма гледа право у зъркелите, щото язе пари носим. А и у онаа работа бех държелив. Убаво, ама една вечер, кога бех полегнал да варда на работа, минал некакав началник, видел ма щото спа и ма събудил. Язе ич не обичам да ма будат коги спа. Будил ма и язе да зема да го маана еднаж с ръката. Изгониа ма от работа. Жената вика:
- Айде, Ваньо, да си одиме у село. Имаме си нивички, ша преживейме не ...