Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което беше обрамчено с дълга черна коса, е твърде широко, но въпреки това едва ли биха отрекли, че то притежава неподправена, екзотична красота. Алина се стресна от това, което излъчваха зелените ù хипнотични очи. А то бе омраза – безпределна, неприкрита омраза. Алина отстъпи инстинктивно назад.
– Не закачай мъжа ми, мръсна кучко! – изкрещя жената.
Алина отстъпи още по-назад, осъзнавайки, че това е Лора, съпругата на Боби.
– Чуваш ли, курвенце гадно!
– Не желая да говоря с вас, а и няма за какво да говорим – отвърна Алина и се опита да затвори вратата.
Жената ù попречи, вклинявайки крака си между вратата и касата, като не преставаше да мята гневни погледи през пролуката.
– Стой далеч от него или ...