Какви мили спомени ми се нароиха...
Седях на пейката в парка, ей така бездеен,..гледам няколко мравки как носят сламки ли,семена ли за зимата, заобикаляйки велосипедната гума...
Декемврийските празници бяха най желани от всички....Франсоаз и Стоун, майка и татко, ние с Мишел две седмици гостувахме на Мари и Паскал в Сабль сюр Сена.
Винаги отсъстваше вуйна Аник, тя бе споменала, че продължава традицията да гостува на родителите на мъжа й Етиен в Лил даже и след неговата смърт. Те били вече доста възрастни хора.
А ние весели и доволни празнувахме,...идваха да ни честитят Жозьо и Жан, вече семейство, ...майката на Жан, вече с по-спокойни и мили очи.
Тази година Мишел предложи да сме в апартамента в Париж за Нова година и да гледаме фойерверките над Айфеловата кула... Стана като оня прием преди години,.. но вместо натруфени лелки и бастунизирани чичковци, всички бяхме много по-естествени...
Малката Розмари, внучката ни, беше най-ухажваната дама,.. даже изцапана с торта и шоколад по лицето ...