В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,.. и след кратко мълчание
- Тя ще ти се обади, такъв е подходът й към хората, да изглежда твърда, горда, и че всичко се върти около нея - засмя се Соня - Ама ти нали си имаш работа, все ти е тази нали...
- Соня, само заради теб не си тръгнах веднага,.. не го разбирам, каниш някого на рандеву,... не ти искам кафето, но би следвало да бъдеш по-радушна с него, поне го покани да седне...
С разходката ни на другия ден сякаш забравихме за Ефи,...наблюдавахме преминавашите морски съдове през провлака, седнали в кафето на самият бряг...
- Петро, ела в къщи да те запозная с дещата - ми съобщи леденият глас на госпожа Ефи.
Децата, слабички момченца, расли под зоркия поглед на баба си, расли на балкона ...