Очите й привикваха към тъмнината.
- Пиер, ако светнеш да разгледам,няма да разваля магията ,нали... После ще затворя очи, а ти ще загасиш....така може ли
Светнах и се засмях
- Призрачното е в играта на светлината и сянката, подкрепено с музика..
- Мога да пипам нали... Чудно, статив за рисуване,.. защо не е завършена рисунката,...а, това гипсова отливка ли е или истинска статуетка...Пиер, а корабът е претърпял корабокрушение ли или го реставрираш....Чудно, скоро не бях попадала в такъв...
- Безпорядък ли - засмях се отново - Просто нали ти казах това ми е стая за почивка... Започвам едно, изведнъж намисля нещо друго,... а това тук е мултимедията,..3Де прожектор,3Де очила, компютър и клавиатура,...команден пулт,...а, фотьойлите са тайна, но така нагласени, че с 3Де очилата да се гледа екран отпред... Харесваш ли цвето музиката на Жан Мишел Жар например '' Оxygen '', или да кажем '' Rendez-Vou '',... или музиката на Вангелис,...или Набуко.. или Четерите годишни времена на Вивалди
Част от дисковете са нови,... на други се опитвам да налагам мои снимки или електронни мелодии,... но технологията ми е доста стара...Хайде, стига съм изказвал тайни,... готова ли си... Сядай и да се наслаждаваме, ако не ти хареса, своевременно казвай, не се стеснявай....
Настанихме се удобно, загасих осветлението, и с 3Де очилата загледахме концерта светлинно шоу,
Жан Мишел Жар,,,,За кой ли път вече го гледам, но винаги ми е интересно,.... идеята, музиката и самото изпълнение....
После близнахме от Метсаксата с шоколадови бонбони, говорвхме за бита и възгледите на съвременните гърци...защо древните елини са били умни, поети, философи, медици...
- Пиер, трябва да тръгвам,... Нали ще ме изпратиш до в къщи...И ако нямаш ангажименти следващият неделен ден, отново можем да сме заедно,..Интересно ми е при теб...
- На мен също,.. само трябва да се молим за дъждовно време, за да имаме предтекст да дойдем отново в къщи - засмях се и аз..
- А други тайни не крие ли Шоу рума...
- Крие, но ми беше съвестно да ги показвам още от първият път за да не се изплашиш....
Тя се усмихна недоверчиво
- Може, ако беше преди 25-30 години,... Сега от какво да ме е страх..
Седмицата мина неочаквано бързо...Разменяхме си шеги докато чакахме децата,....буржоазни детегледачи, би възкликнал някой, толкова сериозни, че даже не се гледат в очите,.. а едва едва скептично се усмихват...
- А в неделя, ако черна котка не ни мине пътя отново сме заедно, нали Мишел,... виж в някой проспект къде искаш да идем...
- Нали каза, зависи от времето Пиер, ами ако отново вали дъжд - засмя се тя - Тогава..
Ох, нали имаше един филм с Натали Делон '' Особен урок '', запомняща се сцена... Сутринта ръми дъжд, тя почуква по прозореца '' Иль пльо...''и показва с ръка, че ръми дъжд...
Такава беше и днешната неделя....
Пийнахме кафе в нашето кафененце,... и потеглихме за в къщи
- Готова ли си за щоу рума... Хайсе допиваме Метаксата,... Ей там е тоалетната,.. и напред...
Бях споменал за фотьойлите,... прибрах ги от пътя, масажерски домашни фотьойли.... Чудни хора са гърците, не се сещат от доста неща, и ако нещото не заработи от първия път, значи е развалено,... хоп пред къщи за отпадък и поръчват ново...Така и с тези, прибрах ги, изчистих, тествах,... е, при някоя функция по-бавно включват, но ги пригодих към компютъра..
Любимото ми парче, Вангелис, '' 1492 Conquest of Paradise ''...
Облачно небе,.. едва проблясва слънчев лъч,...обработих началото,... сядаш на фотьойла, механизма обвива глезените ти,... фосфоресциращ скелет зад фотьойлите... Тишина...Повей на вятър от вентилатора,...ръка те удря по рамото,.. обръщаш се,... и, о ужас фосфоресциращ скелет..
Краката ти са вече по-здраво прихванати към масажора,... далечен тътен от стерео говорителите...
Изведнъж светкавица присвятка около теб и в екрана,... Вълни се разбиват в каменистия бряг,,, Нова светкавица и тътен..... Седалото на фотьойла потъва,... водата е над глезените,... после седалката плавно се издига...
Ръката на Мишел бе върху моята и ме стискаше през цялото време... 3 Де очилата и изкуственият сумрак не позволяваха да видя лицето й...
Внезапно изникна кораб -платноход,... стереомузиката внасяше допълнително емоции, а 3Де, те караше да се чувстваш, че си на кораба сред открито море...Нагазваш във водата на мечтаната суша,... Великолепно преживяване.....Последните акорди.вече отшумяваха,.. масажорът освободи крайниците... Водата бе тиха и спокойна,... далечна светкавица и тътен... По уредбата се носеше тихичко мелодията и песента към нея.. Победа на човешкия дух...
От командното табло включих една по една луничките по тавана...
Мишел бавно свали 3Де очилата си....
- Петро, Пиер,...неописуемо изживяване,... ела, дай да те целуна,...невероятно шоу...
- О, тук не може,.. кой знае в компютъра каква команда има и току реши, че ме нападат и изкочат нинджите от шкафа да ме защитават - смеех се неподправено на шегата си - Давай, да бягаме от
шоу рума,... става опасно
Оше на прага на вратата устните ни се намериха...
Слизаха надолу по гушката,... пак се качваха нагоре...
- Пиер, как мислиш - тихичко шепнеше тя - Един мъж , ако хареса и желае една жена, има право да й го каже направо, нали.... А една жена ако хареса даден мъж, и му каже, как ще се изтълкува, като слабохарактерна жена,.. нее, по-точно, няма ли да е като жените от борделото...червените фенери,. Ето, жените сме онеправдани,... а говорим за еманципация.
- Мишель, права си, но зависи от партньора, от мъжа... Ще приема искренно едни спотаени чувства, желания...Не знам точно,.. не съм мислил..- и махнах неопределено с ръка - И при мъжете е така, ако искаш да запазиш някакво приятелство, трябва да бъдеш много внимателен,.. една грешна стъпка или жест и всичко отива по дяволите... Разбира се, че хубавият завършък са интимностите..
- Така ли мислиш,.. истинско ли е,..Я да видим тогава - през смях рече тя. - Изправи се до мен...Ставай, ставай да видим кой е по-висок и по-правилно разсъждава...
Ръцете й зашариха под ризата ми,.. под тениската... измуши ги през главата ми...
Продължиха надолу,.. копчето, ципа на дънките ми....
Какво стоя безучастен....
Голите ни тела се счепкаха едно в друго...
Скоро спалнята се изпълни с похотливите ни стонове...
Тя забавяше ритъма,... после учестяваше,.. и притихна върху мен опиянена от любов...
Винаги трябва да има един трезвен
- Мишель, скъпа,.. да не закъснеееш за в къщи..- прошепнах
- Ех, Пиер , нали и аз имам право да се отклоня от каноните... Веднъж мога да си позволя да закъснея с час-два... Така ми е хубаво тук и с теб....
И за да подкрепи думите си, се притисна силно към мен....
Подължихме пред децата да се държим нормално като бавачки...
Едва дочаквахме неделния ден за неделните разходки или да тънем в любовни ласки в къщи...
- Пиер, единият шоу рум го видях,... видях и осетих и другия,.. а какво има зад тази желязна врата,тук зад гаража,... двойно заключена.. - полюбопитства тя една неделя
- Ох, нещо по-ужасно и от двата шоу рума - казах сериозно - Държиш ли да видиш,..искаш ли първо чаша вода...
- Не ми трябва вода, ти нали ще си пред мен,.. първо ще изядат тебе..- смееше се тя гласно
Отключих катинара, желязното резе...
- Ето, това е уорк шопа ми,.. инатрументи, машинки, мотори,.. велосипеди...Ремонтирам двигатели, какво друго да правя.. След като върна децата от занимания, ей тук обичм да се цапам,.. все пак така си помагам и на свободния бюджет, да имам джобни за сладолед, кафе...
- Бедничкият ми той..- и ме погали по лицето - Повр , Пиер...
- - Всичко това остана от баща ми, така ми го завеща... даже и червеното комби ми остави като работна кола за инструменти, пособия..Каза ми, давам ти я, защото ме е страх дали ще стигна с нея до България, но ето на, върви си...Така си и тръгнаха, взеха само най-необходимите дрехи,...Всяко лято за сега се събираме тук, родителите ми идват от България,.. мислят по-нататък цяла зима да са тук, а на пролет да се прибират,.. имат къща на село, сеят зеленчуци, имат лозе и плодни дръвчета,... и на есен да са тук за цялата зима, все пак в Атина е доста по-топло, а има и по-добри условия за зимата... За месец от Лондон идва и синът , и става много весело като се съберем всички...
- Даа, наистина с цялото семейсво е най-хубаво... - замечтано каза Мишел
А времето приятно се затопли...
И вместо да се моткаме из прашна Атина, ние тръгнахме към плажа. .. Или натоварвах двата велосипеда на комбито, и карахме по обикновенните велоалеи между плажовете, или ако нямаше хора по самият бряг...
И изведнъж констатирахме, че усещаме липсата на другия,.. не само за любовни ласки, а за някаква душевна близост,.. за споделяне успехите на нашите деца ...
Наред с това продължавахме стриктно да изпълняваме задълненията си към поверените ни момичета и момчета... А те милите, ни приемаха като родители ли, или като добри приятели по-точно,... защото се държахме повече от дружелюбно с тях, разрешавахме им да са заедно скришом от родители и баба Ефи, и пазехме тайната им....
следва продължение
© Petar stoyanov Всички права запазени