Женя - една Божия милувка
Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше разхвърляни купища играчки, но погледа ми се рееше някъде през прозореца - там, накъдето окованите ми пориви искаха да полетят...
Не съм усетила кога Женя се е приближила до мен, но в един момент гласът ù ме извади от унеса.
- Тине, хайде да излезем на двора да си играем! - изчурулика ми тя.
Обърнах се и я погледнах право в сините, пълни с топли искрици очи.
- Не можеш да ме изведеш, по-добре излез сама... - казах аз.
Тя сякаш не чу думите ми и малките ù ръчички се промушиха под мишниците ми.
- Женя, не можеш да ме свалиш долу, ще се изпотрепем по стълбите!
Но нищо не беше в състояние да я спре и ме смъкна от леглото. Изненадана от факта, че това слабичко и по-малко от мен с 5-6 години дете ме ...