10.08.2010 г., 11:22 ч.

Жиголо 

  Проза » Разкази
1704 1 11

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

5 мин за четене
Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано бъдеще.
Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано бъдеще.
Младият мъж погледна дискретно часовника си. Имаше среща и точно сега не бе моментът да закъснява. Усети погледа на друг мъж до витрината и иронично се подсмихна. Знаеше, че е адски красив. Толкова много, че разтреперваше колена и сърца на мъже и жени. Но не беше за всяка уста лъжица. Независимо колко пари ще му предложат за час.
Стигна Руската църква и влезе в нея импулсивно. Не поч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Предложения
: ??:??