Бях млад и твърдокрак. Час по час, междучасие по междучасие си абонамирах по някое момиче. Минавах за симпатитно момче, те ме поглаждаха прелъстно и ми се усмихваха загадашно. Особено спомням си не една, която се показваше Мара и с която се награбарвахме рано или непрекъснато. Тя се зае да ме програмотява и весело прихващаше от смях на смях. И без един ден придойдоха братята и да я намерят с камъни а мене да прегънат и нацелят. Поотупаха ме по рамото, натириха ме в колата и ме прекараха на село на женитба и коситба. Преждевременно ми се нароиха деца. Мачкаха, ритаха и блъскаха ежечастно и държавно. Подучиха се и се пръснаха назад-отпред. Знам, че ще изплюват рано или по-късно от непременното. Поболях се. Много лекари се изпражниха върху мене, та мисля да почина от тях. Отминавам си от този свят, преял напразничната суета и прозял истината.