14.04.2008 г., 8:34 ч.

Живей за днес, защото... 

  Проза » Разкази
2956 0 18
5 мин за четене
Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за това са приятелите.
Щастливо омъжена съм, нищо не ми липсва и защо ли ми трябваше?! Но още щом ме заговори... и затанцуваха едни пеперудки в стомахчето ми... Държах се любезно, нали така трябва. Дали това не го подведе или... Когато за пореден път дойде, ми донесе кафе и шоколад и ме попита:
- Има ли при теб някоя и друга пеперуда?
Дали не се бях издала, че ми харесва?!
Покани ме на кафе. Отказах, но той ме чакаше след работа и аз се качих в колата му като хипнотизирана. Когато се разделихме, ме целуна. След тази целувка разбрах, че потъвам и трябваше да реша какво да правя. Не спах цяла нощ. Обадих се на сутринта на приятелката ми и всичко й разказах.
- Не мога да те разбера, защо ти е любо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Предложения
: ??:??