Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единствено мога да напиша това, което съм научил днес, за да продължа напред. Аз съм сякаш лист хартия. Животът, думите и мислите ми зависят от течащото мастило, което ако спре спирам да живея.
В един пролетен, дъждовен ден аз и моята любима Маргарет се приготвяхме за един обикновен работен ден, който за нас винаги започваше със сутрешно кафе и разходка в парка. Всичко вървеше така плавно и красиво в тази утрин. Дъждът освежаваше студения и мръсен град, а ние вече се разхождахме по дългата улица пред парка.Чувствах надежда за промяна на света. Толкова тихо беше, че капките на дъжда се сливаха с думите ни и се чувствахме блажени да говорим един с друг. Всичко беше прекрасно, дъждът валеше на ситни к ...