На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия.
Аз раста.
Вика ме: „Наглеждай казана, аз да си полегна. Тази година ще стане чудесна ракия“
Докосва плодовете, гали ги, говори им.
Мразя това. Но обичам баща си и между две страници на книгата „наглеждам“ домашния казан.
Сълзят от чучура на времето капки гроздова омая: „Кап... Кап... Кап“
Не долових предупреждение, че ще е последната му зима.
Годините минават, оставили непрежалим белег в душата ми. ...