Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ела да ти покажа. Да се убедиш с очите си.
– Какво има? – попита притеснено младата жена. Беше си помислила, че тази вечер неприятностите са се разминали.
– Повтарям едни и същи неща, ама кой да ме слуша! – нареждаше той. Тя подтичваше след него, хапейки устни. Чудеше се какво е сгафила този път.
Заслизаха по стълбите. Той я дърпаше, стиснал здраво ръката й.
В един момент Десислава се спъна в парапета и политна напред. Прескочи две стъпала, без да иска, а на третото стъпи накриво. Все пак успя да запази равновесие дотолкова, че да не помете мъжа си.
Той се извърна, подхвана я и измърмори:
– Какво правиш бе, жена! Що не си гледаш къде ходиш!
– Извинявай – каза тя и заслиза внимателно, като ща ...