3.11.2018 г., 12:08 ч.
Кабината
689
0
0
2 мин за четене
Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така никой не оставаше тук и този ден няма да го забравя никога.
Тогава когато от нищото в ясния слънчев ден небето почервеня като алена кръв, огромен буреносен облак се извиси над града и светкавица сряза земята на две, започна да вали кърваво червена киселина която разяждаше всичко по пътя си, отдалече се чуваха някакви странни звуци на фучене, в далечината нещо приближаваше, ураган, побягнах назад ужасен с всички сили, но ураганът бързо ме достигаше, мислих си че това е краят, спънах се, паднах на земята, и тъкмо да ме връхлети смъртта, едни странни създания приличащи на демони от нищото скочиха пред мен и с магически сили спряха всичко това, но нещо с гръм и трясък падна от небето на долната ...
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така никой не оставаше тук и този ден няма да го забравя никога.
Тогава когато от нищото в ясния слънчев ден небето почервеня като алена кръв, огромен буреносен облак се извиси над града и светкавица сряза земята на две, започна да вали кърваво червена киселина която разяждаше всичко по пътя си, отдалече се чуваха някакви странни звуци на фучене, в далечината нещо приближаваше, ураган, побягнах назад ужасен с всички сили, но ураганът бързо ме достигаше, мислих си че това е краят, спънах се, паднах на земята, и тъкмо да ме връхлети смъртта, едни странни създания приличащи на демони от нищото скочиха пред мен и с магически сили спряха всичко това, но нещо с гръм и трясък падна от небето на долната ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иван Бодуров Всички права запазени
Предложения
-
-
С шахматната игра се запознах на доста ранна възраст. Но решаващ тласък за разбирането й ми дадоха п...
-
Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки....
-
Той приличаше на италианец. Само че не на гаден мафиот, а на онези италианци, които подсвиркват на м...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
