Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така никой не оставаше тук и този ден няма да го забравя никога.
Тогава когато от нищото в ясния слънчев ден небето почервеня като алена кръв, огромен буреносен облак се извиси над града и светкавица сряза земята на две, започна да вали кърваво червена киселина която разяждаше всичко по пътя си, отдалече се чуваха някакви странни звуци на фучене, в далечината нещо приближаваше, ураган, побягнах назад ужасен с всички сили, но ураганът бързо ме достигаше, мислих си че това е краят, спънах се, паднах на земята, и тъкмо да ме връхлети смъртта, едни странни създания приличащи на демони от нищото скочиха пред мен и с магически сили спряха всичко това, но нещо с гръм и трясък падна от небето на долната ...