Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като неговото! – отсече новодошлата и извърна очи. – Същото. Двойно и късо. Демек – никакво.
После нещо вътре в нея закипя и продължи моторно:
– Вие двамата какво си въобразявате? Провокирате ме, така ли? Защо си мислите, че ще ми прецакате бизнеса, а? Особено ти, нечестивецо! – Бутна с рамо кльощавия художник и той разля кафето върху дрехите си.
Настана неловко мълчение. Машината забоботи автоматично.
– Няма какво да ви казвам – съобщи дебелата дама. – Ти ще дойдеш да работиш за мен! – посочи с пръст оцапания. – Защото така е решено. Точка! Наемодателката ти ми е приятелка. Така да се каже. Дължиш наем за три месеца. Знам го със сигурност. Гол си като охлюв. А ти – пръстът този път посочи не ру ...