Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път синоптиците са познали.
Въпреки изминалото време, някои неща не се променят. Много разговори, усилия и толерантност не успяха да преборят надменното и лошо отношение, което остави една голяма обида.
Мислите и чувствата от всичко това замъгляват трезвата преценка. Решавам да опитам да се прибера, преди небето да се отвори и засилващия се дъжд да се завихри в буря.
Познатият път към вкъщи е поет с бърза крачка. След няколко минутки ходене по вода, съм на прага на новоизградено питейно заведение. Неведнъж същото това място е било причина за отклоняване на моя поглед.
В района е познато като „Кафето с мъдростите”. Млада брюнетка ме настанява на място на терасата с думите: - Очаквахме ви, господи ...