Кафе в понеделник

7.12.2008 г., 14:49 ч.

Проза » Разкази

1162 0 4

Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?

Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.

Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.

Гъсто, за да се процежда бавно и да ме събуди. Не заради времето, а за да се погрижи за мен.

Студено, не за да ме пази от бръчки (тук времето би се оказало победител), а за да не опари небцето ми, свикнало да пази напиращи рими.

От вчера, защото вчера Той беше до мен - независим от времето, което му напомняше да си тръгва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

VesiP (Веселка Пенова)

2009-10-15T22:29:48+03:00

И аз се появявам тук след толкова време...И ми харесва стилът ти, близък ми е, хареса ми и разказът - кратък и казващ достатъчно!
Веси!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2009-08-31T21:03:09+03:00

Прекрасно ....айде де , ама защо така не съм те чела досега ? ....то добре че покрай твоите хайку , та от любопитство да се върна малко и назад , та иначе... ама ето пък ...хареса ми !
Karaman (Сириус Надежда)

2009-07-10T10:43:39+03:00

Болка!
Ех, Веси, мила, на този ден загубих - татко.
agapeiya_polis (Агапея Полис)

2008-12-08T18:42:16+02:00

Един от рядко харесваните от мен стилове. Кратък и откровен до болка. Защото болката понякога е единственият начин да оценим красивото. А това е точното определение в случая.