Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто, за да се процежда бавно и да ме събуди. Не заради времето, а за да се погрижи за мен.
Студено, не за да ме пази от бръчки (тук времето би се оказало победител), а за да не опари небцето ми, свикнало да пази напиращи рими.
От вчера, защото вчера Той беше до мен - независим от времето, което му напомняше да си тръгва.