КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката на заскрежения прозорец, някъде към безкрая.
Герда протегна трепереща ръка да докосне момчето по рамото. Надяваше се Кай да обърне лице, да я погледне. Кай наистина се обърна, за миг сърцето и спря, а той с решителни крачки напусна стаята. Остави след себе си ледено отсъствие.
Герда се свлече на колене. Мислите и кръжаха объркано в главата като птички, загубили дома си. Какво се случи? Всичко стана толкова бързо, промяната бе така внезапна, неочаквана. Сълзите миеха отпуснатите и в скута, безжизнени ръце. Стиснатите и клепачи побеляха от усилие да останат затворени, за да си спомни. Превърташе в главата си случилото се стотици пъти – всеки път все по- цветно и ярко. Говореха си, вгледани един ...