Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите ù, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живота ми, но бе успяла да остави дълбока и трайна следа в съзнанието ми, без дори да подозирам за това. Откакто я срещнах за първи път беше минал повече от четвърт век, а изведнъж в ума ми изникнаха и най-дребните детайли от тази среща, сякаш се бе случило вчера.
Тогава вървяхме с моето момиче, прегърнати в мекия полуздрач на парка, беше в края на лятото. Не знам дали бях точно влюбен в нея, бях много млад и неопитен, но се чувствах щастлив да я имам до себе си. Харесваха ми ласките, които си разменяхме, харесваше ми всичко, което тя правеше и начинът, по който ме караше да се чувствам. Знаех, че тя иска да чуе поне веднъж моето „обичам те”, но все още не бях готов да кажа тези думи, нещо ме спираше, колкото и други нежности да ù нашепвах.
Онази малка червеноко ...