Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет кила.
- Ама че проклета работа, проклет да съм! - избумтява, все още вторачен в Пит, който се гмурва в едно такси. Дребния има навика да се пристрастява периодично към някоя дума и да я пробутва навсякъде. Когато ме зяпва с познатия шашардисан израз, ми се иска в едно и също време да се разкикотя като побъркан, да се разрева и да му отперя един здрав тупаник. Никога не съм правил нито едно от трите, просто го изчаквам търпеливо да събере лицето си в един малко по-приличен вид, но той продължава да дудне смаян - Балет ли каза наистина? И ще пропусне мачът заради някакъв проклет балет?
- По-точно заради момиче - осведомявам го пестеливо.
- Ааа - проточва Дребния и се умълчава. Почти го чувам к ...