Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изживявайки” машинално поредния сив ден.
Всеки от тях има своя личен Проблем.
Един се прибира след тежък работен ден на място, където не е желан, но е тясно свързан с халка на пръста и тийнейджър, чийто сложен свят „никога не разбира”.
Друг трепетно очаква вкъщи любимия човек, за когото не преполага, че отдавна принадлежи другиму и се прибира само за протокола.
Трети не чака никого. Седи насаме с чашката и досадната новинарка, слушайки за коледни чудеса.
Четвърти не чака, не слуша никого и няма къде да се прибере. Дори не знае, че е Коледа и твърди, че чудеса не съществуват...
Няма да крия, че ми се иска тази вечер да говоря за добрина, за святост, но не мога. Въпреки че е Коледа, аз реших да с ...