В един майски ден се скитах по "Пиротска" без един лев в джоба. Мърморех си, че нямам пари дори за една студена бира. Беше над двайсет градуса. Някакъв бездомник, облечен с дебели зимни дрехи, по-скоро парцалища, се наведе пред мен, вдигна един фас (който клошарите наричат "капитански"), изправи се и си продължи по пътя. Замислих се колко много достойнство и характер се иска, за да го направиш. Да вдигнеш някакъв фас от земята, да го сложиш в устата си и да се изправиш без чувство за срам, без чувство за вина. Все пак не всеки се събужда от добрата страна на капитализма. Клошарите са най-честните хора, които познавам. Може да муфтят и просят, но никога не крадат.
Вървях нагоре по "Пиротска" (за мен е нагоре, тъй като квартирата ми е надолу - на "Опълченска", като цял целия този район ми напомня за американския Бронкс) към джамията и халите. Там наскоро се пръкна "античната" Сердика. Приличаше на някаква добре измазана, със симпатични червени плочки, кухня. Една жена мърмореше на мъжа с ...